GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

The First Law of Petropolitics

August 19, 2008

Thomas L. Friedman е сътрудник на New York Times, автор на няколко книги, сред които „ Плосък свят: Кратка история на 21-ви век” /„ The World Is Flat: A Brief History of the Twenty-First Century (New York: Farrar, Straus & Giroux, 2005). Той е приеман с резерви и критикуван като защитник на глобализма, както и заради позицията му по войните в Югославия, Ирак, тероризма и други актуални теми. Тази есен се очаква да излезе от печат новата му книга „Hot, Flat, and Crowded: Why We Need a Green Revolution–and How It Can Renew America“.

По-долу публикаваме със съкращения неговата статия The First Law of Petropolitics. Прави впечатление, че за времето, което е изминало от формулирането на закона, до днес – когато цената на петрола е двойно по-висока оттогава, е трудно да се намери факт, който да го опровергае, а за съжаление са твърде много събитията, които потвърждават неговата вярност.

“ Първият закон на петрополитиката гласи: Цената на петрола и степента на демократизация винаги се движат в противоположни посоки в държавите, богати на петрол. Колкото по-високи са цените на суровия петрол, толкова по-застрашени са свободата на словото, провеждането на свободни и демократични избори, независимостта на съдебната система, върховенството на закона и независимостта на политическите партии. Ситуацията се влошава допълнително от факта, че с повишаването на цените на петрола, управляващите в богатите на петрол държави все по-малко се интересуват от мнението на света за тях.

Обратно, при понижаване на цените на петрола, петролните държави са принудени да се трансформират към повече прозрачност, стават по-търпими към съществуването на опозиция, фокусират се върху усъвършенстването на съдебната и образователната система, с което се увеличават шансовете на гражданите да бъдат по-конкурентоспособни, да започнат бизнес, да се привличат външни инвестиции.

Петролни държави са тези, за които едновременно петролът представлява по-голямата част от техния експорт и БВП и същевременно имат слаби държавни институции или авторитарни режими на управление. На върха на списъка на петролните държави са Азербайджан, Ангола, Чад, Египет, Екваториална Гвинея, Иран, Казахстан, Нигерия, РУСИЯ, Саудитска Арабия, Судан, Узбекистан и Венецуела.

Професионалните икономисти отдавна са посочили, че като цяло изобилието на природни ресурси на една държава има отрицателно влияние върху икономическото и политическото ѝ състояние. Това е т.нар. “Dutch Disease” или “resource curse”. С тези термини се описва процеса на деиндустриализация като резултат от внезапното изобилие на някакъв природен продукт /през 60-те години в Холандия са открити големи залежи на природен газ/. Валутата на страната поскъпва и това прави всички останали продукти неконкурентни поради внезапно скочилата им цена, докато в същото време вносът е евтин. Така гражданите, които разполагат с огромни суми в кеш, започват да ползват вносни стоки,а местните производители фалират – резултатът – деиндустриализация.

С термина „проклятието на ресурсите” може да се опише и един друг феномен – промяната в приоритетите – националната политика се фокусира не върху инвестициите, конкуренцията, реалното производство за реалния пазар и образованието, а на въпроса кой контролира кранчето, кой, колко и от кого взима.

Какви са механизмите, по които изобилието на петрол руши демокрацията?

На първо място е „ефектът на данъците” – богатите на петрол държави използват изобилните парични приходи за туширане на социалното напрежение, което иначе би могло да доведе до търсене на по-голяма прозрачност от управляващите. Мотото на американската революция беше “no taxation without representation.” Мотото на петролния авторитаризъм е : “no representation without taxation.”. Режимите в петролните страни няма нужда да събират данъци от своите граждани, за да обезпечат своето съществуване, те просто могат да изкопаят още един петролен кладенец, следователно няма нужда да представляват интересите на народа си.

Вторият механизъм за разрушаване на демокрацията е „ефектът на харченето”. Петролното богатство позволява огромно протекционистко харчене, което подкопава демократичните принципи. Третият механизъм е „ефектът на групирането”. С наличните изобилни парични приходи авторитарните режими могат да противодействат на свободното формиране на социални групи, особено на такива, които имат политически претенции. В добавка се получава т.нар. „репресионен ефект” – правителството е в състояние да харчи огромни суми за репресивен апарат – полиция, вътрешна сигурност, разузнавателни служби, които могат да се използват за задушаване на демократичните движения.

И накрая идва „ефектът на модернизацията” – изобилните приходи от петрола намаляват социалното напрежение, насочено към специализация на труда, урбанизация, осигуряване на по-високи нива на образование – тенденции, които обикновено съпътстват нормалното икономическо развитие и също така водят до създаване на едно общество от граждани, които са високоосъзнати, склонни и способни да се самоорганизират, да комуникират и да създават свои собствени центрове на икономическа власт.

Много често в петролните държави не само правителствата са тези, които са фокусирани около петролните кранчета, но и обществото е с изкривени възприятия по отношение на това какво означава развитие. Ако хората са бедни, а управляващите са богати, то това не се счита като следствие от неспособността на държавата да организира качествено образование, да осигури среда за иновации, предприемачество и върховенство на закона. Те отдават своята бедност на това, че някой друг получава парите, а не те. И хората си мислят, че за да станат по-богати, трябва да сменят тези, които управляват парите от петрола, без да виждат възможността за промяна в изграждането на общество, което се крепи на иновации, предприемачество, добро образование и креативност.

С цялото ми уважение, което дължа на Роналд Рейгън, не вярвам, че той е причина за края на СССР. Очевидно е, че за това са допринесли много фактори, но ниската цена на петрола в края на 80-те и началото на 90-те определено е имало ключова роля. При официалното разпадане на СССР през 1991 г. цената на петрола беше около 17 долара на барел. Подобни ниски цени със сигурност подпомогнаха Борис Елцин и неговото правителство в техните усилия да укрепят върховенството на закона, по посока на повече откритост към външния свят, по-голяма чувствителност към изискванията на външните инвеститори.

След което на власт дойде Путин. Но при цена на петрола от $20–$40 при първата си среща с него през 2001 г. Буш казва, че е погледнал в душата му и е видял човек, на когото може да се вярва. И после дойде Путин ІІ – при цена на петрола вече от $40–$60. Който използва потока от петролни приходи за да погълне /национализира/ Газпром, различни влиятелни вестници и телевизии, много различни бизнеси и институции, които са били независими преди това.

Колкото повече расте петролното богатство в петролните държави, то все повече променя цялата международна система и самия характер на света след края на Студената война. Когато падна Берлинската стена, беше широко разпространено вярването, че се е зародила една неудържима вълна на формиране на свободни пазари и демократизация. Провеждането на свободни избори по света през следващото десетилетие направи тази вълна напълно осезаема. Но сега посоката е обратна – новата вълна е в посока на петролна авторитарност.

Въпреки че петролният авторитаризъм не представлява такава стратегическа и идеологическа заплаха като комунизма, неговото дългогодишно влияние все пак ще урони световната стабилност. Не само защото някои от най-лошите режими в света имат свободни средства за по-дълъг период от всякога за своите черни дела, но и защото почтени, демократични държави – като Индия и Япония например, ще бъдат принудени да си затварят очите за поведението на петролните авторитарни режими, като Иран и Судан, поради тяхната тежка зависимост заради петрола. А това не може да бъде добро за световната стабилност.

Нека да подчертая отново, че връзките, които са представени на тези графики не са перфектни и със сигурност има изключения, които читателите ще забележат. Но аз вярвам че те илюстрират като цяло наличието на една обща тенденция, която може да се открие в новините ежедневно. Нарастващата цена на петрола има негативно отражение върху развитието на свободите в много държави, и когато се съберат достатъчно държави с достатъчно негативни тенденции, това със сигурност се отразява на световната политика.

Въпреки че ние не можем да повлияем на доставките на петрол за коя да е страна, можем да повлияем на световната цена на петрола като променим количеството и вида на енергията, която се консумира. Като казвам ние, имам предвид Съединените щати в частност, които консумират около 25% от световната енергия и като цяло са вносител на петрол. Търсене на решение за промяна на моделите за консумация на енергия, с цел снижаване цената на петрола, вече не е просто хоби за високосъзнателни природозащитници или някаква лична добродетел. Това вече е императив на националната сигурност.

Затова всяка стратегия за подкрепа на демокрацията вече трябва да съдържа и устойчива стратегия за намиране на алтернативи на петрола и снижаване на цената му. Днес, независимо къде в политическия спектър се намира човек, той трябва да разсъждава като Geo-Green. Не е възможно никой да бъде реалист по отношение на външната политика или идеалист, който подкрепя ефективната демокрация, без да бъде същевременно ефективен energy environmentalist.“

Пълният текст можете да намерите на: www.foreignpolicy.com

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: алтернативна енергия, алтернативни енергийни източници, възобновима енергия, Екология, енергийна независимост, чиста енергия

  1. Много интересен анализ. Съгласен съм с тезата, че повечето ресурси водят до икономически и социален падеж, въпреки че това е против „логиката“. Според мен това е още един пример за това как човешката култура, изобретателност и намерение са най-голямата сила на света. В ситуации, където хорато се изправят пред предизвикателство, където изборът е умирай или еволюирай, се получават най-хубавите неща. А в противоположната ситуация, когато някой има прекалено много ресурси, без съзнание и заслуга за заработването им, той затъва още повече.

    На хората според мен не им трябват повече ресурси. Имаме повече от достатъчно на тази планета, където всичко е в изобилие. Трябва ни повече отговорност и съзнание, но според мен е очевидно, че те няма да дойдат преди да са напълно необходими, когато нямаме друг избор.

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>