GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?

September 23, 2008


Една забравена разработка на Алберт Айнщайн възродиха учени от Университета в Оксфорд. Става въпрос за хладилник, който работи без електричество. Съвременните хладилни съоръжения имат изключително неблагоприятно отражение върху околната среда. Те работят чрез компресиране на създадени от човека газове – фреони – с мощно парниково действие, надвишаващо в пъти това на СО2. А с повишаването на стандарта на живот в страните от третия свят производството и продажбите на хладилници непрекъснато растат в последните години.

Електроинженерът Malcolm McCulloch работи по тригодишен проект за създаването на хладилници, които да работят без електричество, предназначени за тези райони в развиващите се страни, където няма развита електропреносна мрежа. Неговият екип е представил вече действащ прототип, доразвиващ разработката на Алберт Айнщайн, която е била патентована през 1930 г. съвместно с унгарския физик Leo Szilard. В този хладилник няма движещи се части и за охлаждане се ползват сгъстени газове. Технологията е била ползвана в първите хладилници, но след това е била изоставена през 50-те години заради по-ефективните компресори и фреоните.

В хладилника на Айнщтайн и Szilard се ползва смес от амоняк, бутан и вода, като се ползва свойството на течностите при по-ниско налягане да кипят при по-ниска температура . От едната страна е изпарителят – съд, съдържащ бутан. При намаляване на налягането се снижава температурата му на кипене и като се изпарява, той понижава околната температура.
McCulloch възнамерява да осъвремени дизайна, като замени вида на ползваните газове и така да се стигне до четирикратно увеличение на ефективността. Енергия отвън ще бъде нужна единствено за задвижване на помпата и това вероятно в съвременния вариант ще бъде осъществено с помощта на соларни панели.

В Кембридж също работят по създаването на нови, по-екологични хладилници. Но при тях принципът е доста различен – те заменят компресора с действието на магнитни полети и специални сплави. Идеята се разработва от стартиращата фирма Camfridge. Прилагането на магнитно поле към сплавта може да се сравни с компресирането на хладилните газове, а премахването му – на разширяването. Нещо подобно може да се види при гъвкава гумена лента – когато тя се огъне, се загрява, при отпускането и – се охлажда.

McCulloch смята, че има нужда само от още няколко месеца, за да може да комерсиализира своя прототип. Въпреки че е предназначен за страните от третия свят, има защо и ние да се интересуваме от тази технология. Не само поради екологични съображения, а и като имаме наум лошите привички на монополистите…

По материали от: www.guardian.co.uk

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: вредни газове, Екология, Енергийна ефективност, енергийна независимост, енергия за дома, енергоспестяване, замърсяване, иновативен дизайн, иновативност, охлаждане, СО2, соларни панели, Технологии за дома, топлообмен

  1. Много добра идея! Доколкото си спомням хладилниците се едни от най-големите гълтачи на ток в едно домакинство.

  2. nik666
    23 Sep 08
    5:27 pm

    Camfridge – много сполучливо име за проекта 😉

  3. JFA
    23 Sep 08
    8:38 pm

    Ама и вие си пишете заглавията като 24 часа. Ами освен това по нататък продължавате с глупости. Има огромна разлика между това хладилника да работи без елекричество и това да е закачен за слънчеви панели които произвеждат електричество. Не трябва хладилника да ти е на Айнщаин за да може да го закачиш на слънчеви панели. А между другото преди една година хвърлих един „Мраз“ на амоняк, без дивжещи се части. Мислете като пишете и не се излагайте.

  4. Севдалина Пеева
    24 Sep 08
    11:15 am

    Сега като чета заглавието, разбирам че донякъде звучи сензационно, но не това съм целяла. Факт е, че идеята е патентована от Айнщайн през 1930 година. За мен самата беше интересно да науча, че се е занимавал и с далеч по-прозаични и елементарни неща извън строго теоретичната физика, предполагам че затова оставих името му да присъства в заглавието. Електричество отвън /в случая от соларен панел/ пък е нужно само за осъвременената версия, в която ще има помпа, газовете ще са различни и ще бъде 4 пъти по-ефективни от версията на Айнщайн.
    Съгласна съм, че някои технически моменти остават неясни, но източникът ми е посочен и това е Гардиън, не мога да ги обвинявам, че не са достатъчно подробни и прецизни, това е издание предназначено за широк кръг читатели, а не специализирана техническа медия. Което не прави новината по-малко интересна или по-малко важна поне за мен.
    Съжалявам за лошите чувства, които съм предизвикала у вас!

  5. Колдър
    24 Sep 08
    11:43 am

    „Енергия отвън ще бъде нужна единствено за задвижване на помпата и това вероятно в съвременния вариант ще бъде осъществено с помощта на соларни панели.“

    браво …. още малко и ще измислят хладилника:)

  6. Статията е много хубава и показва че има неизползвани ресурси/ потенциал в историята поради една или друга причина и могат да се правят нови открития, които да са от полза и да се печели от тях.

  7. Adelina Kostova
    25 Sep 08
    1:53 pm

    Баси якото, ако това стане ще е супер.

  8. Драго
    26 Sep 08
    1:35 pm

    Ангеле, пак се изказваш неподготвен. Хладилниците са икономични уреди, всичките имат етикети, виж мощността… колкото няколко ел. крушки. По-малко от печки, фурни, перални, сушилни, миялни, бойлери, компютри…

    Севдалина, като са толкова вредни са околоната среда, да разбираме ли, че не ползваш хладилник?

  9. @Драго за тебе всички са неподготвени, само ти си подготвен. Като пишеш коментар, освен да плюеш другите можеш и да кажеш нещо което по някакъв начин да допринесе за дискусията.

  10. Севдалина Пеева
    06 Nov 08
    9:31 am

    Това е просто една илюстрация на прочутата сентенция „Няма нищо ново под слънцето, само добре забравено старо“ – . С изчерпването на природните ресурси следващите поколения ще трябва да правят много открития на този принцип, бъди сигурен! 🙂

  11. Минута е много
    04 Apr 09
    1:44 am

    Статията много внимателно заобикаля основната причина, поради която спира масовата употреба на амоняк – отровен е. Имало е инциденти с изтичане на амоняк от хладилници и климатици при които са загинали хора.

    Пропуска се и друго – тази система има нужда от топлина, която обикновено идва от горене.

    Всъщност винаги е имало малък пазар за хладилници „без електричество“, използващи R717 (amonnia) и генериращи нужната топлина с горене на пропан. Използват се в каравани и отдалечени вили, където няма стабилно електрозахранване. Съмнявам се че африканците ще могат да си ги позволят, обаче – скъпи са. Дори да им подарим един, колко „екологична“ ще е експлоатацията му, ако нямат пропан и горят дърва, за да го подкарат? Както винаги, дяволът е в подробностите.

  12. Лудория
    11 May 09
    1:25 pm

    Статията е интересна за мен, но коментарите са още по-полезни. Но „Минута е много“ пропуска важен момент – в Африка нямат нужда от дърва за топлина. Или поне аз така си мисля… Там е топло и слънчево – а това е достатъчно за производство на нужното електричество за хладилника.

  13. Стефан
    28 May 09
    1:27 pm

    Боелерите и котлоните са най сериозните консуматори. Хладилниците харчат около 6 пъти по малко от бойлер. Мисля че е около 500W, т.е. колкото 5 крушки по 100 вата. Амонячния хладилник е стара технология и определено е ползвана доста години. Незная защо са гопремахнали при положение че харчат около 100 вата. И не е толкова отровен и при положение че може да се натъпче с аларми и сензори мисля че си е перфектен…

  14. Стефан
    28 May 09
    1:57 pm

    Амонячните хладилници ползват едно малко нагревателче за изпарител и разчитат на естествената циркулация…
    За страните от третия свет в които има голямо слънцегреене проблема е лесно решим . Испарителя се слага на директна слънева светлина и колкото повече пече толкова повече охлажда… И то без грам електричество. Може да се нуждае от електричество само за осветлението вътре 🙂

  15. Emo
    29 May 09
    12:55 pm

    Абсорбционни и адсорбционни термопомпи – КОП под единица, дали може да се захранва изпарителя от слънчеви колектори – ми може, повечето големи сгради в Сидни се кондиционират така. Нито е ново, нито е непознато, нито е особено екологично, абе . . . кой не е правил димки с амониева селитра, процеса на разтваряне е ендотермичен, някои си охлаждат бирата така в кофа с една шепа амониева селитра и . . . пиеш ‘ладна бира, за да стане хладилник трябва да изпариш водата, да отделиш селитрата и после пак да разтвториш селитрата в контакт с обема, който ‘охлаждаш’.

    За урбан зоната тия решения са абсолютен аут, огромни съоръжения, кофти за поддръжка, много трудни да бъдат пуснати в експлоатация въобще. Абе общо взето глупости на търкалета, слънчеви хладилници за масаите и ‘цинганска либоф’ на сняг за ескимосите.

  16. troyaneca
    09 Jul 09
    11:37 am

    Преди да влизате в полемика по какъвто и да е въпрос направете разлика между информация и коментар .Аз следя сайта с голям интересе и искам да благодаря на екипа като им пожелавам да имат сили да продължат .На всички останали коментатори бих казал следното след като всичко ви е ясно и вие сте началото и края направете си сайт за демонстрация на Ентелегентност.Не се съмнявам в знанията на никой и коментарите са нещо полезно когато са в подходяща форма,незабравяйте че ако го нямаше сайта никой нямаше да разбере колко много знаете по темата.И като финал мисля че всеки може да стане автор на статия в сайта така ,че ако някой има идей нека побликува статия а не така с рогата на пред.
    Поздрви на всички.
    http://www.heatingbg.com

  17. Стефан
    10 Jul 09
    1:37 pm

    troyaneca
    Не виждам какво му е лошото да си коментираме тук…
    Незнам за какви рога говориш…
    Забрани коментарите ако ти пречат.
    Всеки има представа за себе си колко знае, така че сайта не е с основна роля за себеосъзнаването… Друг е въпросът дали себепознанието с реално.
    Ценното му в случая са именно коментарите. КОМЕНТАРИТЕ специално за тази статия ми бяха по интересни от самата статия.
    Много брилянтни идеи са се осъвършенствали неимоверно заради обнародването им и доразвиването им от отделни ентусиасти.

  18. troyaneca
    13 Jul 09
    10:39 pm

    Стефчо нямаме разногласия що се отнася до коментарите нито за това че всеки сам се знае а рогата напред имах напредвид че едно е да знаеш друго е да можеш и трето да го направиш .Моята фирма се занимава изключително само с нови разработки в областа на отоплението и подържам контакти с много „интусиасти“ не само в БГ но коментари се дават от рода „дали пък неможе да стане и така ..“ а не като тук по горе имаше коментар „Ама и вие си пишете заглавията като 24 часа. Ами освен това по нататък продължавате с глупости. Има огромна разлика между това хладилника да работи без елекричество и това да е закачен за слънчеви панели които произвеждат електричество. Не трябва хладилника да ти е на Айнщаин за да може да го закачиш на слънчеви панели. А между другото преди една година хвърлих един „Мраз“ на амоняк, без дивжещи се части. Мислете като пишете и не се излагайте“ – именно това изказване ме подразни.Иначе съм винаги за градивните коментари.
    Поздрави на всички
    Цветомир Църовски

  19. Даниел
    16 Jul 12
    7:10 am

    Амоняка бил вреден – добре. Фреона полезен ли е?
    Никой не ви кара да го пиете. Той си е във затворена система и това, дали е вреден или не е все тая. Дали хладнилника ми ще работи с амоняк или фреон за мен е все едно.
    Подобни системи за охлаждане се използват и в наши дни. Не само в Африка, където има високи температури. Например в Китай. Китайската железница – за охлаждане /поддържане на ниска температура и през лятото/ на почвата под релсите на железницата свързваща Qinghai и Tibet.

  20. Даниел
    16 Jul 12
    7:19 am

    Ето за любопитните така наречените термосифони:
    http://www.arema.org/files/library/2010_Conference_Proceedings/Rail_Embankment_Stabilization_on_Permafrost-Global_Experiences.pdf

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>