GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

DeZona: Под прикритие… в бетонната гора!

June 25, 2012

Едно модерно и искрено мнение на арх. Петър Захаринов от студио Praktrik за промените в Закона за горите, конфликта между инвестициите и природата, екологичното строителство и нуждата да се преосмисли демодирания модел на развитие на туризма в България, което открихме в DeZona:

„Няма да ви занимавам с тълкувания на членове и алинеи от закони, въпреки че ходя по протестите още от самото им начало. За мен най-проблематични си остават идеалите и ценностите на хората, прокарващи същите тези промени. Те не винаги са непременно лоши, но почти винаги са демоде!

Ще си позволя да ви разкажа за моя собствен сблъсък с хора от породата на Цеко Минев. Примерът не е от планините, а от морето, но генетиката е една и съща.

Всичко започна преди малко повече от шест години, когато се дипломирах като архитект и получих за дипломната си работа престижната награда да работя за проект на световноизвестен британски архитект в България. Впоследствие разбрах, че теренът, на който този проект трябваше да се случи, е едно от последните диви и незастроени места по нашето крайбрежие. Ако преведете от български на турски в google translate“земя дере“, ще разберете за кое място става въпрос….

Това, което разбрах от работата по този проект, е, че в голяма степен и инвеститори, и българският архитект, партньор от българска страна, за който всъщност работех и който продължавам много да уважавам, вярват, всеки по своему, разбира се, че прявят нещо велико и невиждано в България.

Инвеститорите, водени от схващането, че правейки пари за себе си, правят добро за България, а архитектът – от искренното мисионерско желание най-накрая световно признат архитект да проектира нещо у нас и България най-накрая да се появи на международната архитектурна сцена. И всичко щеше да е чудесно, ако извадим намеренията им от контекста на мястото… и времето. Защото според мен всичко това е не друго, а една безнадежно закъсняла индустриална революция от капиталистичеси тип по морето, а сега и в планините. Революция, която в западния свят се е случила преди десетилетия, окрилена от вярването, че човек може би е по-силен от природата и затова – дайте да проверим дали наистина е така!

А светът в момента вече е друг. Или поне светът на младите поколения е друг. Ние сме осъзнали, че с природата не можем да се състезаваме! Неслучайно усетих смут и неудобство от страна на британските архитекти, от студиото на Фостър, когато стъпиха за първи път на Карадере. Неслучайно месеци наред спориха с инвеститора за пет пъти по-малко застрояване, от това, което нашето „законодателство“ им позволяваше. А инвеститорът, в момента собственик на един от двата най-големи футболни клубове в страната, на който по ирония на съдбата симпатизирам, доколкото все още се интересувам от футбол, се съгласи едва след маркетингови проучвания на пазарите, на които искаше да продава. Сякаш за първи път осъзна, че в развитите капиталистически имотни пазари печалбата не се генерира толкова от количеството разгъната застроена площ и цената на вложените материали, а от добавената стойност на продукта, който предлагаш. А същата тази добавена стойност в случая е стилистиката, оригиналното градоустройство…… но най вече ПРИРОДАТА!

Дори от меркантилна гледна точка моделът, който нашите „инвеститори“ налагат, е нецелесъобразен… освен в схема за пране на пари.

Този модел показва тотална липса на въображение в областта на туризма. Нашата природа дава огромни възможности за реализация на алтернативен туризъм, от който да печелят „малките“ хора чрез собствените си умения и ресурси, а не да влизат в матрицата на някоя „голяма“ фирма, срещу мизерна заплата и подчинение. Единственото, което се изисква, е въображение и предприемчивост. Старият закон за горите едва ли е пречел на това.

На нашите „инвеститори“ въображението им стига дотам да си наименоват хотела и ресторанта с гръмки вносни имена, сякаш очакват, че като дойде някой италианец, англичанин, французин, грък или германец искренно ще се изкефи, с извинение за жаргона, на това колко по-добре ги умеем тия работи от самите тях… А те, туристите, търсят автентичност и идентичност в местата, които посещават. Само на алкохолните и секс туристите не им пука къде са попаднали и не излизат от комплекса. Те, нашите инвеститори, основно на такива клиенти се „радват“! То, какъвто клиентът, такъв и инветиторът! Това са нормални закони – този, който измисля продукта, е от същата порода като този, за когото го е измислил.

За добро или за лошо, проектът на брега на морето не се осъществи, било то заради кризата, било то заради намесата на природозащитни организации. Те със сигурност, по мои впечатления, имаше върху какво да възразят. Казвам за лошо, защото ако все пак апетитите към това място надделеят, проектът на британците щеше да е по-малкото зло, от това, което е възможно да се случи там.

Ще попитате и защо зло, след като в селището транспортът щеше да е само електромобили и велосипеди, горите почти изцяло щяха да са запазени и изобщо – въглеродният отпечатък върху природата от експлоатацията на селището щеше да е нулев, благодарение на централата, работеща на био гориво, която се предвиждаше.

Ще ви отговоря… Защото аз еко строителството го разбирам малко по-иначе. Не може да е еко имот, който могат да си позволят една шепа сноби, които най-вероятно имат още няколко собствености на други подобни места! Това аз го наричам разхищение, маскирано под зелена маска! Това е и разбирането на племето на едрите предприемачи за екологично и природосъобразно! Да не споменавам и за спорния характер на био горивата и как вероятно се изсичат „белите дробове“ на земята заради тях!

И Цеко Минев сигурно се възприема като мисионер на този закъснял природен индустриализъм. Не подбира средства и за нещастие май е по-организиран и целеустремен от инвеститорите, за които ви разказах. Вероятно живее с илюзиите, че нечистотата на капитала е оправдана, само и само да изкараме България на световната ски карта. Само дето е доста спорно само след 20 – 30 години дали изобщо някой ще се интересува от професионален спорт изобщо, та за световна купа по ски да не говорим! То и за писта за Формула 1 даже се говори…

Доста е спорно в условията на едно демасовизирано и шарено като навици и начин на живот общество, каквото може би ни очаква, как някой ще може да напълни стадион за футболен мач, пък камо ли за ски състезания! Ще поживеем, ще видим! На мен обаче не ми се рискува, когато това време дойде, децата ми да се сърдят, че нищо не съм предприел СЕГА!

Единственият начин, който аз виждам, България да е конкурентноспособна, е не да обикаля стадиона 1 – 2 обиколки след напредналите държави, а да пресече игрището и да застане до тях. Те, великите цивилизации, ако трябваше да са преживели всички етапи на развитие на други велики цивилизации преди тях, докъде щяха да я докарат! Младите българи живеят с пулса, с който тупти светът в момента. Те знаят какво се случва там, кое е актуалното и накъде върви той. Как се използват природните ресурси и как умните държави ги уважават и пестят. Те отчаяно искат и тук да е така, защото виждат в перспектива последиците от глупостите на „националноотговорните“ инвеститори, които по природа са хищници и с нищо не са показали, че смяната на козината означава и смяна на характера.

И докато хищниците са най-заинтересовани, законите трябва да са рестриктивни. Няма как да спрем вълка, ако го пуснем в кошарата наполовина! Младите хора са тези, които знаят как да спрат обиколката на стадиона и да пресекат тревата. Политическата класа в момента тия работи не ги разбира, тя в момента реализира собствените си идеали и стремежи отпреди 30 – 40 години, или просто избива комплекси!“

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: активизъм, Екология, зелено строителство, промени в Закона за горите

  1. Да, до идеята за добавената стойност – не само в архитектурата – още има да се върви тук, за съжаление.

  2. Tonchev
    27 Jun 12
    10:19 am

    У нас читав бизнес рядко се намира. Вместо това се използват и правят различни контрабанди, незаконни приватизациии, преференции за някои и т.н..Новите промени в Закона за горите са само капка в общия поток на грабежите и престъпленията.

    За съжаление, не се използват за истински бизнес щедрите евросубсидии, Те не се усвояват, защото трудно се краде от тях- най-лесно е през магистралите и други големи обекти – зали, стадиони и т.н.,

    Вижте как може да усвояват субсидии за предприемчивите на
    http://tonchev.net

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>