Тексаската компания EEStor с патент за супер модул за съхранение на енергия
December 29, 2008
Новоприсъден патент в САЩ на базираната в Тексас компания EEStor относно технология за съхранение на енергия чрез суперкондензатори предоставя огромно количество данни за разработения от компанията мощен модул за съхранение на електроенергия. Дали техният модул е дългоочаквания обрат в областта на транспорта и инфраструктурата ще покаже бъдещето, но засега може да се каже, че разработката е наистина впечатляваща.
Electrical Energy Storage Unit (EESU) тежи малко под 130 кг. /281 паунда/ и има обем от 0,075 куб.м., може да се зареди напълно за 3-6 минути, не е зависим от температурата, няма опасност от експлозия или възпламеняване при удар и осигурява 52 киловатчаса електричество. За сравнение с литиево-йонната батерия на Tesla Roadster – количеството съхрянавана енергия е приблизително еднакво, но теглото и е около 450 кг. и обемът е 0,14 куб.м, а зареждането става за около 3 часа и половина. Ако поставите два модула на EEStor, имате за същия обем два пъти по-малко тегло, много по-бързо зареждане и около 800 километра подсигурен пробег. Впечатляващо, нали?
Ако вече сте отегчени от безкрайните празнични дни и искате да си раздвижите ума, можете да разгледате патента /в PDF/ и да се опитате да помогнете на Nick Chambers от gas2.org в потвърждаване или коригиране на направените от него изчисления.
Ровейки се из поднесената информация, той е направил някои обобщения и остава озадачен от изчисленията си. Модулът EESU се състои от хиляди миниатюрни компоненти, всеки от които е изграден от 10 елемента. Всеки отделен елемент има 100 редуващи се диелектрични слоя от 94% керамичен прах /бариев титанат/, смесен с 4% полимер /РЕТ/ и слоеве с алуминиеви електроди.
Като се умножи обемът на един диелектричен слой с броя на слоевете, се получава обемът на един отделен елемент, след това и на компонентите. При заявения от авторите капацитет на отделните компоненти, за един модул от 52 kWh са необходими 31 351 компонента.
В крайна сметка Ник стига до извода, че едва ¼ от обема на модула е зает от въпросните 31 хиляди компонента, останалата част е за хардуер, кутия и свързващи елементи. Което, ако не произтича от грешка в изчисленията, показва доста голям потенциал за подобрения в посока намаляване на размерите и теглото.
През март канадската компания ZENN Motors обяви намерението си да пусне през втората половина на 2009 на пазара електрически автомобил, снабден с енергийните модули на EEStor. Това че тексасците вече притежават патент определено звучи като стъпка напред в посока излизане на пазара. Lockheed Martin също имат подобно споразумение за приложения в областта на отбраната.
Но въпреки това остават много сериозни въпроси. Модулите на EEStor не могат да се зареждат от обикновените контакти – за това се изискват изключително високо напрежение и ток, както и кабел с голямо сечение. Т.е. ще е необходима специална инфраструктура за тяхното зареждане. И нещо много по-сериозно -EEStor вече имат патент, но не и действащ прототип. За което са обект на много упреци и съмнения доколко са сериозни техните обещания и кога най-после ще видим реален резултат.
Така че очакваме новини по темата през новата 2009 година!.
По материали от: http://gas2.org
|
Био на автора: Севдалина: Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят. |
Още по темата:
29 Dec 08
1:18 pm
Наистина суперкондензаторът на EESTOR е една от най-интересните разработки напоследък и заслужава внимание. Това което ме притеснява при тази компания е че са твърде секретни и работят тясно с американската армия. Освен това си пресрочиха договора със ZENN, а в същото време вадят нови патенти. Определено доста мътна история.
29 Dec 08
3:58 pm
Можете ли да намерите данни за загубите. Време за саморазряд, загуби при заряд/разряд. Всичко това може да се окаже безмислено ако кондензатора се заморазрежда наполовина за 1 ден. Или ако има загуби над 40 % при заряд/разряд. Също много важна е и цената….Ако такъв супер кондензатор струва 100 000 $ малко коли биха го вкарали в производството.
Иначе проблема с високия волтаж и специялните кабели може да се преодолее с пунктове за обмяна на батерии тип BetterPlace
29 Dec 08
4:05 pm
Такива данни няма, защото компанията е много секретна. Според мен никога няма да пуснат това което обещават, тъй като ще е прекалено добре за обикновените хора, а на военните това не им харесва.
29 Dec 08
4:15 pm
0,1 % за 30 дни – звучи някак невероятно, но това твърдят от компанията… а за цената, няма никаква информация, наистина.
04 Jan 09
9:04 pm
Други фирми също произвеждат супер кондензатори на базата на активен въглен.
Виж:
http://www.maxwell.com/ultracapacitors/products/large-cell/bcap0650.asp
http://www.ultracapacitors.org/index.php
Супер кондензатор може да се купи от ebay за 34 USD:
http://cgi.ebay.com/Maxwell1200-Farad-Ultracapacitor-Electric-Vehicle-Solar_W0QQitemZ110330421114QQcmdZViewItemQQssPageNameZRSS:B:SRCH:US:102
Даже има мотоциклет, който се задвижва с такива.
Mен лично патентите ме изпълват с особено усещане, защото възпрепятстват конкуренцията.
http://www.ultracapacitors.org/ultracapacitors.org-blog/maxwell-and-nesscap-end-lawsuits.html
07 Jan 09
1:50 pm
Ще видим какво ще стане. Определено в тази насока има какво да се случва и може да очакваме доста интересни разработки. За жалост обаче мобилните батерии не са мръднали кой знае колко в последните години и това спира много wearable computing.
19 Dec 09
3:27 pm
Случаят е много имтересен, но вече имаше подобни публикации – за супер бързо зареждащи се Li-ion батерии (заряд за 5-10 мин). При енергия от 25 kWh и напрежение 250 V за 10 часов режим на заряд се работи с 10А (25 000kWh = 250V x 10A x 10h, а за 1 h ->25 000kWh = 250V x 100A x 1h). Мрежата на обикновенната жилищна сграда е предвидена за 63А (max)!! За 6 min токът трябва да е 10 пъти повече т.е. 1000А ( 250V x 1000A x 0.1h (6 min)). Питам какво става? Ние дърпаме от мрежата мощност 250 kW за 6 мин!!!
Ами 10 автомобила ще товарят мрежата с 2.5MW !?! А 100 автомобила? Ами 25 MW!!! И така нататък – проста сметка нали?
Сега за кондензатора – ами супер ама 31 351 клетки са много – твърде много.
Питам каква трябва да е надеждноста на отделния елемент от който е изградена батерията? Надеждността на системата се смята просто – произведение от надеждността на отделните елементи – 3 елемента с надеждност по 0.9 (90% ОК) дава 0.9 х 0.9 х0.9 = 0.729 или 72.9 % вероятност за безотказна работа. А тука нещата са 31 351 пъти по-сложни. Та какво правим? То на обикновенния акумулатор като му излезе от строя една клетка го хвърляме – а тук?
Много въпроси и все без отговори.
Та нека мислим първо и после да се радваме!
Весели празници на всички.