GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

Нова енергоспестяваща крушка без живак на пазара преди края на 2009

April 14, 2009

vubulb
Предстоящото изчезване от пазара на традиционните крушки с нажежаема жичка, притесненията относно съдържащите живак, макар и в минимално количество, компактни флуоресцентни лампи и високите /все още/ цени на светодиодните осветителни тела определено създават напрежение сред потребителите. И в същото време представляват възможност за бързо излизане на пазара на нови технологии.

Като например обещаващата технология Vu1 (от “view one”) на базираната в Сиатъл компания, която обещава да има готов продукт на пазара до края на 2009 година. При това на цена, сравнима с тази на най-добрите компактни флуоресцентни осветителни тела – в порядъка от 18 до 22 долара.

„Ние имаме продукт, който в много голяма степен отговаря на нагласите и очакванията на масовите потребители” – казва David Grieger, CEO на компанията. Тяхното мото е „Светлина без компромиси” и напълно отговаря на обещаващите характеристики на продукта им.

Осветителното тяло на Vu1 не съдържа живак, може да се регулира силата на светлината, реагира мигновено при запалване, има живот от 6 000 часа – т.е. 10 пъти повече от традиционните крушки. Освен това дизайна ще бъде съобразен така, че да могат да се монтират в старите полилеи, тъй като този вид крушки нямат проблеми с загряване и следователно няма нужда от охлаждане.

Каква е тайната на Vu1 – това е процес на „електронно стимулирана луминисценция”. Донякъде можем да го сравним с технологията в катодно-лъчевите тръби в старите телевизори. За да се предизвика отделянето на светлина не е нужна нито нажежаема жичка, нито живачни пари или плазма или намотки. Електроните се „разпръскват” равномерно в балона, който е покрит с фосфорна смес. Това кара цялата повърхност на крушката да свети.

През 2007 Vu1 основават производствен филиал в Чехия, където наемат 50 инженери от затворения завод на LG Philips, които са произвеждали телевизионни дисплеи. В момента текат последните изпитания, преди да бъдат пуснати първите пилотни количества, а масовото производство се очаква да стартира преди края на годината.
По материали от:  nytimes.com

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: Енергийна ефективност, енергоспестяване, осветление

  1. mumintrol
    14 Apr 09
    6:51 pm

    Колко lm/W дава тази крушка? Това е най-важната характеристка в случая, но производителят я премълчава!

  2. Joro
    14 Apr 09
    11:13 pm

    Да. изобретението е принципно нова концепция за лампа, обаче някои неща дето ги твърди производителя ме съмняват.
    Живачни пари действително няма, защото имаме електрони във вакуум, а не газов разряд + живак, като в досегашните осветителни газоразр. лампи. ОК, така е.
    Но (!) стъклата на кинескопите съдържат олово. Предназначението му е да намалява ренгеновите лъчи, които се излъчват (при спиране на ускорени електрони) но поради това CRT става опасен отпадък. 50 % вероятно е в стъклото на тези лампи да има олово. Толкова според мен е и вероятността лампите да излъчват макар и слабо x-ray.
    Дали може без нагреваема жичка? По принцип катода на CRT е нагреваема жичка (постоянно грееща за разлика от тези в лум лампи) покрита с бариев окис който излъчва електрони при нагряване.
    Същвествува технологията „студен катод “ но тя работи добре в газоразрядни лампи (например тази дето осветява LCD-то Ви). Във вакуум за да се ползва студен катод са нужни много високи напрежения (10 000 000 V cm, те ако разстоянието от катода до луминофора (зад или пред който е анода)разстоянието е 1 см). Проблема би се решил донякъде с фотокатод, но се услложнява устроойството. Дали си струва само за да се избегне жичката?
    Без намотки? Едва ли. Електроника за повишаване на напрежението ще има. Като се използва нормалния горещ катод, „ниското“ напрежение ще е поне 5 00 v (5 kV), дори му дадох малко, но зависи от разст. и форма на елекртодите. Ще съществува сериозна опасност от токов удар известно време след изключване на лампата.
    При всички случаи тази лампа ще е по-сложна от КФЛ, но може да се окаже по-ефективна и по-дългоживуща. Ще ми е интересно да я видя.

    Лумен на Ват (lm/W) не е правилната величина в случая, не се хващайте на търг. трикове. Ако това те интересува от тази лампа ще останеш доволен, @mumintrol. Това не е показател за ефективност.

  3. Joro
    14 Apr 09
    11:17 pm

    Исках да кажа „5 000 v (5 kV)“, sorry

  4. Светодиодните осветителни тела били скъпи, а американските крушки по 22 долара били евтини (USD 22 x 1,50=33 лева). Що за тъпотия….И лампи с живот 6000 часа ?! И светлинен поток няма обявен.

    Едни от най-лошите китайски енергоспестяващи лампи са с живот 6000 часа и струват от 2 до 4 лева.
    Аз съм конструирал електронни баласти за луминисцентни лампи и имам продукти, които са надхвърлили 30 000 работни часа (реално – не изчислено по някакви формули на база изпитания от 1000 часа). И са с обикновенни луминисцентни тръби от 36W и 58W.
    Ако някой иска ще му дам схеми. Мога да помогна и с компоненти и проектиране на платки….
    И докога ще лижем дебелите задници на американците. Ето имаме си „американска демокрация“ вече 20 години. Обърнете внимание – всички изобретения в САЩ са направени от емигранти, а не от коренни американци – те са тапанари с промити мозъци….и ние вървим по техния път за съжаление….

  5. Севдалина Пеева
    23 Apr 09
    10:59 am

    Колега Иванов, в момента в България можете да кандидатствате за финансиране на стартираща иновативна фирма и да получите подкрепа за патентоване на продукт, процес – препоръчвам ви да се запознете с Оперативна програма „Конкурентоспособност“.
    А иначе не виждам защо толкова много гняв – нима има продукт за бита, който да не се продава с различни характеристики, да няма модификации и варианти.

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>