GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

Невероятно, но факт: 4-то поколение биогорива

March 12, 2008

Смятате ли, че „възрастта“ на биогоривата позволява да говорим за 4-то поколение? Експертите в тази индустрия смятат че можем. Изследователи от Университета в Есекс са открили нов механизъм, който контролира процеса на усвояване на въглерода от растенията. Изследването, публикувано в  Proceedings of the National Academy of Sciences, може да доведе до подобрения в т.нар. биогорива от 4-то поколение чрез създаване на суровини, които улавят повече въглерод. (Виж Biopact).

Това изследване беше последвано от изявление на Craig Venter, че неговата комапния Synthetic Genomics ще произведе биогориво от 4-то поколение в рамките на 18 месеца. ( fourth-generation biofuels in as little as 18 months)

biofuels1

Всичко това се случва едновременно с все по-оживените дебати относно плюсовете и минусите на биогоривата от първо поколение – тези, които се добиват от хранителни източници. И едновременно с разширяването до индустриален мащаб на производството на биогоривата от второ поколение – произвеждани на база на лигнин и целулоза. Как така изведнъж скачаме на 4-то поколение?  Вижте по-долу еволюцията на биогоривата.

biopact_fourth_generation_biofuels Първо поколение:
Биогоривата от това първо поколение се добиват от суровини като царевица, соя, захарна тръстика и други източници на лесно достъпни захари, нишестета и масла. Превръщането им в биогорива включва просто ферментация на захарите или извличане на маслата и тяхната трансестеризация. Проблемите са широко дискутирани: от нетни енергийни загуби, през емитирането на парникови газове до драстичното поскъпване на храните.

Повечето дистрибутори на биогорива , като Propel Biofuels и Conserv Fuel, предлагат именно тези от първо поколение, „защото това е всичко, което е достъпно в момента“.

Второ поколение:
Биогоривата от второ поколение използват лигноцелулозна биомаса като суровина, например прерийни треви и селскостопански остатъци. С използването на специализирани микроорганизми целулозата се разлага до захари и след това се подлага на ферментация. Алтернативата е термохимичен процес, при който биомасата първо се довежда до газообразно състояние и след това се втечнява.

В стартирането на мощности за производство на биогоривата от второ поколение в момента се вливат голямо количество рискови капитали, в търсене на един цялостен и евтин процес за производство. Kior разработват техния „каталитичен крекинг на биомаса“, докато Coskata претендират, че могат да призведат етанол на цена от само $1 на галон, като използват стари гуми за суровина. Mascoma работят в търсене на „супер микроб“, който да разгражда лигноцелулозата, докато ZeaChem планират да „източат“ биогориво от тополите.

Трето поколение:
Вместо подобряване на процеса на добив на биогорива при третото им поколение акцентът пада върху подобряване на суровинната база. Например чрез селекция на  култури, които имат по-голямо съдържание на растителни масла, което да подобри ефективността от преработката им. Създадена е и „нова“ топола /poplar trees with lower lignin/ с по-ниско съдържание на лигнин, което силно улеснява преработката на дървесната маса. Разчетени са геномите на царевицата /corn/ и соргото /sorghum/, което ще позволи да бъдат изолирани гените, отговорни за синтеза на мазнините.

Monsanto и ADM разработват подобни генномодифицирани сортове от години, но същевременно са под прицела на  противниците на ГМО.  Arborgen са пионери в областта на създаване на „поръчкови“ дървета, които ще позволят по-ефективното им оползотворяване за добив на дървен материал и биогорива. 

Четвърто поколение:
Технологиите от четвърто поколение комбинират генетично подобрени суровини, проектирани така че да усвояват максимално количество въглерод и генетично оптимизирани микроорганизми, които да ги преработват ефективно в биогорива. Ключът е в улавянето и секвестирането на СО2, което превръща така добитите биогорива от четвърто поколение във въглерод негативни източници на енергия. Слабото място все още е процеса на улавяне и задържане на въглерода carbon capture and sequestration technology.

Venter от Synthetic Genomics твърди, че неговият проект ще обезмисли споровете по улавянето на CO2 . Неговата компания планира да комбинира процеса на отглеждане на растителните суровини и процеса на тяхната преработка в биогорива с използването на специално създадени микроорганизми, които «дишат» СО2 и произвеждат захари. Остава да се надяваме, че тези супермикроби «спасители на света» ще станат реалност в следващите 18 месеца, както обещават техните създатели.

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: биогорива, СО2

  1. Много добър пост Севдалина.

    Аз лично научих доста неща. Хареса ми обзора за различните видове биогорива и предимствата на всеки тип. Мисля че е доста важно тези неща да се знаят от хората, защото биогоривата могат да бъдат както добра алтернатива, така и много лоша както е в случая с първо поколение, тези които се правят от хранителни продукти. В много държави политиците използват незнанието на хората за да създават нови пазари за биогорива, в които основните играчи ще бъдат големите корпорации, а хората ще пострадат в крайна сметка, защото храните ще поскъпнат, а това неизбежно ще се отрази на начина ни на живот.

  2. Xautoorg
    20 Sep 09
    7:56 pm

    Очень интересный и познавательный материал. Пришёлся как раз в пору

  3. eko
    14 Mar 10
    2:45 pm

    Доколкото разбирам, става въпрос за ГМО, а подобни технологии не могат да доведат до нищо добро и не могат да решат никакъв проблем, а само създават нови – унищожаване на видовете, болести за хората, глад.
    Но виждате калко подмолно ГМО индустрията се промъква чрез методите на скритата реклама и манипулира съзнанието на хората, за да може да постигне целите си.
    Четете между редовете хора, информирайте се и не се оставяйте да ви заблудат по подобен начин!

  4. Севдалина Пеева
    14 Mar 10
    5:16 pm

    Да, прав си – става въпрос за ГМО и трябва много внимателно да се четат подобни „новини“.

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>