GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

Какво е е-отпадък?

February 28, 2010

Какво е е-отпадък?

Е-отпадък е термин, покриващ почти всички видове електрическо и електронно оборудване, което може да влезе в потока на отпадъците. Въпреки, че е-отпадъците е общ термин, той най-често се използва за телевизори, компютри, мобилни телефони, бяла техника (хладилници, перални машини, сушилни т.н.), за домашно забавление и стереосистеми, играчки, тостери, чайници – почти всички домакински или бизнес уреди с електронни или електрически компоненти, захранвани от мрежата или с батерии.

Защо е-отпадъците нарастват?

Е-отпадъците нарастват експоненциално, просто защото пазара, в който те се произвеждат, също расте бързо и в много части на света вече се наричат „дигитална пропаст“. Например, от 2000 до 2005 г., Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) отбелязва 22% ръст в информационните и комуникационни технологии (ICT) в China. Освен това, Китай е 6-ият най-голям пазар на ИКТ през 2006 г., след САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция. Това е учудващо, като се има предвид, че само преди десет години, под 1% от населението на Китай притежаваше по един компютър. Компютрите са само част от е-отпадъците, като в ЕС през 2005 г., хладилниците и други големи домакински уреди, съставляват 44% от общото количество е-отпадъци, според изследване на UNU от 2008 г. за отпадъците  от електрическо и електронно оборудване (WEEE directive). Иновативни продукти и бърза подмяна, особено в областта на ИКТ и офис техниката, съчетана с миграцията от аналогови към цифрови технологии и плоско-екранни телевизори и монитори подхранват увеличението. Икономиите от мащаба отстъпват място на по-ниски цени на електрическото оборудване, което повишава световно търсене на много продукти. В крайна сметка това води до ръст в е-отпадъците.

Защо е-отпадъците се диференцират от общия битов отпадък?

Е-отпадъците съдържат опасни, но ценни и оскъдни материали. До 60 химични елемента от периодичната таблица могат да се намерят в електронните уреди. За повторно използване на домашния компютър, например обикновената катодно лъчева тръба на CRT монитора съдържа много ценни, но и много токсични вещества. Едно от тези токсични вещества е кадмия, който се използва в батериите на преносимите компютри и в по-старите CRT монитори. Кадмия може да се акумулира биологично в околната среда и е изключително токсичен за човека, натрупвайки се в бъбреците и костите.Освен това, това е едно от шестте токсични вещества, забранени в Европейската директива за ограничаване на вредни вещества (RoHS). В допълнение към CRT монитори, пластмаса, включително и поливинилхлорид (PVC) изолация се използва при производството на печатни платки, съединители, пластмасови детайли и кабели. Когато се изгарят или депонират неправилно, тези PVC освобождават диоксините и вредят на репродуктивната и имунната системи. Живакът, който се използва в осветителните тела и плоските дисплеи, може да причини увреждане на нервната система, бъбреците и мозъка, и дори може да се прехвърли към майчиното мляко.

Електрическите изделия съдържат и редица други токсични вещества като олово, берилий, броминирани забавители на пламък и полихлорирани бифенили (PCB). Оловото играе важна роля в общите процеси на производството на метали. Естествено, опитите за извеждане на оловото от производствените технологии не означава задължително, че то вече не се използва. Дори и с безоловна спойка елементите са със съединения на оловото. Необходим е цялостен преглед на ситуацията с електронната отпадъци и разработване на всички възможни решения. От друга страна, огромното въздействие на ЕЕО върху ценните метални ресурси не трябва да бъде пренебрегвано. Мобилният телефон например може да съдържа до 40 елемента, включително мед, калай, специални метали (кобалт, индий и антимон) и благородни метали (сребро, злато и паладий). По-голямата част са мед (9 г.), докато  благородните метали са от порядъка на милиграми само: 250 мг. сребро, 24 мг. злато и 9 мг. паладий.

Освен това, Li-Ion батерия съдържа около 3.5 грама кобалт. Това изглежда много малко, но при 1,2 милиарда мобилни телефони, продадени в световен мащаб през 2007 г., това води до значително количество. Подобни изчисления могат да бъдат направени за компютрите или други сложни електронни уреди. Нарастващата функционалност на ЕЕ продукти до голяма степен се постига с помощта на специалните свойства на благородните и специалните метали. Така например, 80% от търсенето на индий се използва за LCD стъкло, над 80% от рутения е за твърди дискове и 50% от антимона се използва за забавяне на горенето. Като се имат предвид динамичните темпове на растеж на ЕЕ, става ясно, че те са основен двигател за търсенето и ръста в цените на някои метали. Защото при този сложен състав на ценни и опасни вещества, специализирани, често „високотехнологични методи“ са необходими при процесите за рециклиране е-отпадъци по начин, който увеличи оползотворяване на ресурсите и минимизиране на потенциалните вреди за хората или околната среда. За съжаление използването на тези специализирани методи е рядкост, и на много места по света е-отпадъците пътуват големи разстояния към развиващите се страни, където се използват примитивни техники за извличане на благородни материали или рециклиране на части за по-нататъшна употреба. Тези техники от „задния двор“ представляват опасност за незащитените работници и околната среда. Нещо повече, те са много неефективни от гледна точка на възстановяване на ресурсите. Рециклирането в тези случаи обикновено се фокусира върху някои ценни елементи като злато и мед (често с много ниски проценти на добив), докато повечето други метали се изхвърлят и неизбежно губят. Така че ефективността на ресурсите е друг важен аспект в дискусията около е-отпадъците, освен екологията, сигурността на хората, икономическите и социалните аспекти.

Колко общо са електронните отпадъци

Тъй като голяма част от е-отпадъците не са отчетени, трудно е да се каже точно колко са. Освен това, видовете електронни отпадъци, включени в правителствените анализи и програми за събиране са различни по света: ЕС има 10 различни категории продукти, като в Северна Америка той по принцип е ограничен до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) продукти и телевизори, и в Япония на 4 продуктови категории, включващи телевизори, климатици, хладилници и перални машини. Независимо от това реалните оценки са от порядъка на 40 милиона тона, което, натоварено на камиони е достатъчно за половината земна обиколка. А последния преглед на европейското законодателство в областта на е-отпадъците, известна като „Директива за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване” (WEEE Directive),  (споменатa по-рано), подчертава, че само в Европа през 2005 г., е имало между 8,3 и 9,1 милиона тона електронни отпадъци и тенденцията е за растеж. В Австралия, със средно от 22 електрически уреди на домакинството, статистиката показва, че в следващите 2 години, повече от 9 милиона компютъра, 5 милиона принтери и 2 милиона скенера ще бъдат подменени. В Съединените щати, The Environmental Protection Agency (EPA) съобщи, че са генерирани от 1,9 до 2,2 милиона тона електронни отпадъци през 2005 г., като от тях само 12,5% са събрани за рециклиране.

Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени?

Американската агенция EPA оценява от 5 до 10% ежегодно увеличение на производството на електронни отпадъци в световен мащаб. Но по-тревожно е, че само 5% от тези количества се възстановяват. Е, къде са другите 38 милиона тона? При преразглеждане на WEEE Директивата в United Nations University е установено, че 25% от общото тегло на европейските е-отпадъци през 2005 г. са неотчетени. Поразително, това означава, че не е имало налични научни данни за обяснение къде изчезват над 6 милиона тона електронни отпадъци всяка година. Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени? Наистина не се знае със сигурност. Има няколко обяснения, като незаконна търговия с развиващите се страни (Китай и Индия), домашните „неофициални“ преработвателни центрове, както и е-отпадъците, които остават в навеси, тавански помещения и складови помещения на сантиментални собственици.

Е-отпадъците – глобално предизвикателство

В обобщение, е-отпадъците са глобален проблем поради характера на производството и обезвреждането им в сегашния глобализиран свят. Може също така да се види, че въпреки че е трудно да се знае точното количество, големите обеми в крайна сметка отиват на места с елементарни и примитивни процеси и най-занижен екологичен контрол. Това е повод за безпокойство, както за ефективността на ресурсите, така и за опасността за хората и околната среда. Има дълга и често сложна верига от събития в областта на е-отпадъците, като се започне от нечия идея за нов продукт, неговото производство, покупката и евентуалното му изхвърляне от крайния потребител. Чрез ангажиране с различните заинтересовани страни и съответните научни звена в рамките на тази верига от събития, ние всички заедно можем да решим проблема с електронните отпадъци (StEP).

Теми: батерии компютри, електрически, електронни, монитори, отпадъци, Рециклиране

  1. kandidat inj.
    28 Feb 10
    8:24 pm

    „Мобилният телефон например може да съдържа до 40 елемента, включително мед, калай, специални метали (кобалт, индий и антимон) и благородни метали (сребро, злато и паладий). По-голямата част са мед (9 г.), докато благородните метали са от порядъка на милиграми само: 250 мг. сребро, 24 мг. злато и 9 мг. паладий.“

    1oz Au = 1000$; 1oz Ag = 16$; 1oz Pd = 400$; 1$ = 1,45 лв; 1oz = 31,1 g.
    В 10 000 gsm-а с маса около 1 t има: Au = 240g = 7,72 oz; Ag = 2500 g = 80,38 oz; Pd = 90g = 2,90 oz . От където следва, че в 1 t gsm-и има метали на обща стойност над 10 000$ – (Au = 7720$; Ag = 1 280 $ и Pd = 1160 $).
    Искам да направя сравнение с руда добивана от минно предприятие – (няма да споменавам кое е то). Стойността на полезните метали в рудата захранваща обогатителната фабрика е около 110$ !
    Ако в 1 gsm има 250 мг. сребро, 24 мг. злато и 9 мг. паладий излиза, че този „боклук“ – суровина е много по ценен от суровината – руда, добивана в дадена мина !?! Да не говоря че разходите за добиване на това количество метали чрез традиционните методи (добив на руда, обогатяване, металургия) със сигурност ще надвишават едно простичко рециклиране. Излиза, че рециклирането на Е-отпадъци ще е процъфтяващ бизнес!

  2. Да, така е! Но трябва да се имат множество фактори, които усложняват събирането и рециклирането: логистични, икономически, психологически, та дори и политически.
    Ако те се съобразят и успешно подведат под един общ знаменател – всичко ще бъде лесно – и бизнесът и печалбите!

  3. Севдалина Пеева
    28 Feb 10
    9:38 pm

    Идея за малък бизнес с е-отпадъци:
    http://www.reuters.com/article/idUSTRE61M5C220100223?type=smallBusinessNews

  4. kandidat inj.
    28 Feb 10
    11:22 pm

    @Даниел Костов Виж как се прави… 🙂 http://globulgreen.bg/ Подобни промоции има и в магазини, които продават техника (получаваш отстъпка от закупен ел.уред). Така търговците осигуряват суровината за рециклиращи компании.

  5. Но това е само маркетингов канал, не бъркайте боя със секса:) За да се стигне до добре работеща такава програма, има мноооого път да се извърви. Знаете ли колко неуспешна е тази кампания на глобул?

  6. Попов
    01 Mar 10
    10:03 am

    Да, проблемите са налице, особено у нас, където важи принципа „вода гази, жаден ходи“. Прахосничеството ни е умопомрачително във всички сфери на икономиката. И после ревем колко сме бедни. Но това е преди всичко въпрос на манталитет.

  7. Skunksa
    01 Mar 10
    10:27 am

    А освен на глобул и техномаркет съмнителните промоции – има ли реално място, което да е обособено за изхвърляне на подобни отпадъци?

    За батерии се вдигна много медиен шум, ама аз още не съм виждал напрактика къде мога да изхвърля старите батерии…

  8. Марин Ивановски
    01 Mar 10
    10:41 am

    Мислил съм за тази програма на Глобул, но никъде не виждам действителни данни къде тези отпадъци отиват. Това е което намирам на тяхната страница:
    „Пътят на телефона
    Излeзлите от употреба мобилни телефони, батерии (без алкални), зарядни и други аксесоари за мобилни телефони, събрани в магазините на GLOBUL и GERMANOS, се предоставят изцяло и изключително на организации, лицензирани да осъществяват дейности по разделно събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, повторно използване, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на излязло от употрeба електронно и електрическо оборудване. GLOBUL и GERMANOS нямат право да разполагат с горепосоченото оборудване или с отделни части от него, както и не получават възнаграждение за неговото събиране и предаване.“
    – И кои са тези предприятия, с какво се занимават? Реално в БГ няма такива предприятия, така че остава чужбина. Само че на мен ми е ясно че е по евтино да наемат някаква псевдоеко фирма, която да ги изхвърля на сметището. Имам 3-4 стари телефона и батерии, CRT мовитор и т.н., но няма да ги изхвърля, докато не се убедя че наистина ще се обработят правилно.
    А това чи Глобул са лъжци и само логото им е зелено ми е ясно отдавна.

  9. Здравей, Марин!
    Има такива фирми вече и те работят много отговорно.
    Но едно нещо трябва да се знае: старите електронни апарати (телефони, компютри и т.н.) не са тази „златна мина“, за която ги смятат всички. От тях може да се печели, ако събираш десетки хиляди на месец. И ако спазваш всички технологични и екологични норми.
    … и понеже това е трудно в България, и понеже тук хората обичат да казват „… това не мо’е да стане“, затова и се смята, че не се прави по коректния начин.

  10. Попов
    01 Mar 10
    11:33 am

    Даниеле, България е малка страна, пък и не особено богата. Което значи, че няма чак толкова много е-отпадъци.
    Струва ми се, че би било по-изгодно ако тези отпадъци се натоварят на вагони и се извозят там където има завод за преработка. Да кажем, че един, два завода за Балканския полуостров биха били достатъчни. Тогава и рентабилността ще е добра, защото ще се изпозлва напълно капацитета на инсталацията.

  11. Здравей!
    Къде са богатите на е-отпадъци държави на балканския полуостров? Албания, Румъния или Сърбия? Ние имаме инсталация, която обработва около 5 тона на седмица. Без да разтягаме локуми и да возим с вагони нанякъде. Освен това работим по това направление от 2004 година и познаваме отлично региона и бизнеса.

  12. Попов
    01 Mar 10
    12:23 pm

    Аз нали това казвам. Балканите са сравнително беден регион. Следователно ще трябват по-малко заводи за преработка на отпадъците. Ако на България и е много един завод, тогава да изнасяме отпадъците навън или да направим завод и да внасяме от съседите за преработка. Известно е, че големината на завода е свързана с производтителността и ако няма достатъчно суровина просто рентабилността пада. Примерно да обработваш 1 блок от 1000 декара земя не е същото като да обработваш 20 блока по 50 декара. Както и да готвиш за един човек не е като да готвиш за 10. 😉
    Да разбирам ли, че си в тоя бизнес?

  13. Това с декарите е добро – успех в този бизнес:)

  14. Попов
    01 Mar 10
    1:02 pm

    Когато попитах „Да разбирам ли, че си в тоя бизнес?“ имах предвид последните ти 2 изречения.
    Не мисля да се занимавам със земеделие, макар че е сфера, достойна за уважение. 🙂
    А другият ми пример следва да се чете така :да готвиш за 1 човек не е 10 пъти по-евтино отколкото да готвиш за 10. 😉

  15. Да, в този бизнес съм – консултант по системи за управление на отпадъци, както и по рециклиране на е-отпадъци. Освен това съм мениджър на фирма, действително рециклираща отпадъци от цялата страна.

  16. Жорка
    01 Mar 10
    1:56 pm

    Не е вярно, че е-отпадъците не са отчетени. Имам предвид за ЕС. Има сериозни регламенти и директиви и локално закони и наредби за т.н. ЕЕО. Всички вносители и ЕС производители плащат такса ЕЕО, която се покачва всяка година. Таксите са различни според уредите… има ги в едни дълги таблици.

    При вноса, откъдето основно идва ЕЕО, таксата се удържа още на митницата и се включва в митническата декларация. Така че всички декларират и плащат като попове. Дори има специално предприятие към МОСВ, което открадна много пари от тези такси. Има и много частни фирми, които вземат по-малки такси от държавното предприятие ПУДООС.

  17. Жорка:)
    Чети внимателно, аз говоря за генерираните отпадъци, а ти – за внесеното оборудване.

  18. Skunksa
    01 Mar 10
    4:03 pm

    A може ли някой да ми каже все пак къде да се изхвърлят тези неща, че имам малко излишни е-отпадъци, които не искам да мятам в кофите с останалата смет. За батерии също, ако се даде инфо ще е полезно, а не да си разтягаме локуми на кой каква му е далаверата. 🙂

  19. Марин Ивановски
    01 Mar 10
    6:00 pm

    Даниел Костов, ако е възможно да споделиш коя е тази фирма, да оставиш линк и да кажеш с кои придприятия имате бизнес отношения, ще е супер. Не разбрах – преработвате ли телефони? Имате ли бизнес отношения с Глобул. Аз искам за си изхвърля електронните боклуци интелигентно, без да замърсявам околната среда. Въпроса е кой реално ще се занимава да събира тези отпадъци от села и паланки. Знам, че преди месеци имаше листовки за общински места с контейнери за е-отпадъци. Някой да има инфо дали още се провежда и има ли ефект?

  20. Здравейте, Марин!
    Рециклиращата фирма е Тонер Дайрект България. Сайтът е http://www.tonerdirect.bg, а информация за дейностите или заявки могат да се пускат на weee@tonerdirect.bg.
    Преработваме (т.е. разглобяваме и оползотворяваме, сиреч продаваме фракциите на коректни фирми с разрешително за рабопта с тези отпадъци) всички електронни уреди, без луминисцентни лампи и хладилници. За тези две категории нямаме инсталация за обезвреждане и затова и не ги приемаме.
    По отношение на Глобул – ние не работим с тях. Преди 5 години им предложихме национално партньорство, но уви:( Иначе винаги сме готови да работим по това направление с всяка българска или чужда компания.
    Решенията ни са много гъвкави и осигуряват стабилна работа по договорите.

  21. Joro (подробното)
    01 Mar 10
    9:05 pm

    Даниел Костов,
    Щях да ти задам този въпрос, (за луминисцентните) но ти ме изпревари. 🙂
    Не знам за хладилниците как е, но за луминисцентните лампи инсталация няма в БГ. Потеглят към Германия (ако не ми е стара информацията). За хлдилниците мисля, че е по-лесно.
    Между другото защо не ползваш легалните дефиниции – Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО)? ВИждам, че някъде си го споменал – май в сайтаа ти беше.. Тук има хора, които ще те разберат.

  22. kandidat inj.
    01 Mar 10
    11:20 pm

    @Даниел Костов.
    Уча Обогатяване и рециклиране на суровни, а до лятото трябва да се дипломирам като бакалавър. Желая да се реализирам в сферата на рециклирането, но ми се струва, че нямам шанс. Изпращах CV-та и мотивационни писма във фирмите: realmet, makmetal, ecometal, но не отговарят! Вероятно кризата ги е притиснала… . Мислиш ли, че мога да се реализирам в някоя фирма, която работи в сферата на рециклирането? Фирмите справят ли се с кризата?

  23. Разбира се, че мисля! Каква криза бе, братче! Ние работим по 20 часа на денонощие. И имаме вопиюща нужда от специалисти в тази област. Изпрати ми кратко инфо за себе си колкото можеш по-бързо (CV) и аз ще се свържа с теб за интервю.

  24. Относно въпроса на Skunsa: Можете да пуснете заявка на мейл weee@tonerdirect.bg или на телефон 0700 11 007. Ние ще организираме взимането им от офиса или дома Ви. Можете и да ги донесете на адрес: 1505 София, ул. Васил Друмев 44.

  25. За Joro (подробното): имам непрекъснато контакти с потребители и генератори на ИУЕЕО. За повечето от тях все още терминът е нов и предпочитат да ги наричат електронна скрап, електронни (е-) отпадъци. Та затова и когато говоря пред граждани, използвам по-познатото определение. Все пак идеята ни е да помогнем за популяризирането на рециклирането, нали:) Прав си, че за експерите тази дефиниция е А и Б.
    Благодаря ти!


  26. Warning: mysql_query() [function.mysql-query]: Access denied for user 'kafazova'@'localhost' (using password: NO) in /home/kafazova/greentech-bg.net/wordpress/wp-content/plugins/svejo2wp-comments/svejo2wp_comments.php on line 212

    Warning: mysql_query() [function.mysql-query]: A link to the server could not be established in /home/kafazova/greentech-bg.net/wordpress/wp-content/plugins/svejo2wp-comments/svejo2wp_comments.php on line 212
    hatanasov
    08 Mar 10
    12:42 am

    Svejo: (thumb up)

  27. Попов
    08 Mar 10
    9:31 am

    Една статийка по темата. 😉

  28. spartak
    10 Jun 10
    10:24 pm

    Хора, ще ме прощавате, ама в един gsm апарат няма 24 милиграма злато. Това значи от 42 апарата 1 грам злато (долу-горе от един апарат да се изкара 1 лв само от злато) – е няма такова нещо. Даниел го знае това, не знам защо заблуждава с числата.
    Иначе поздравления за това че са решили да вкарат малко цивилизация в бизнеса с е-отпадъци

  29. Драган
    22 Aug 13
    6:31 pm

    Рециклирал съ джиесеми и знам колко злато има в тях. От 35 джиесема извлякох 1 гр. злато. Разбира се тези цифри се сменят, зависи от апаратите. В Нокиата има най-много злато.

  30. Атанас
    23 Sep 13
    10:36 am

    от рециклирането на 1 млн. мобилни телефона се извличат 16 хил. кг мед, 350 кг сребро, 34 кг злато и 15 кг паладий.

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>