GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

Ще полетят ли отново дирижаблите

May 9, 2008

Само при споменаването на думата дирижабъл повечето от нас веднага се сещат за „Хинденбург“ /Hindenburg/, но въпреки неприятната асоциация, напоследък все по-често се говори за тях като екологична алтерантива на самолетите.

Факт е, че въздушният транспорт става все по-интензивен. Въпреки обещанията на политиците за крути мерки в посока намаляване емисиите на парникови газове, повечето летища се разширяват. Прогнозата на британското правителство е при 225 милиона пътници за 2005 година, през 2030 техният брой да достигне до 480 милиона. За съжаление засега няма удачен алтернативен начин за въздушен превоз, който да е практически приложим в такива мащаби, или да не е по-вреден за околната среда от ползвания в момента.

Авиопревозвачите са се насочили към две дъзможни решения, които обаче изглеждат по-опасни от самия проблем. Използването на биогорива в авиацията ще увеличи броя на гладуващите по света и скоростта на изсичане на горите. На пръв поглед водородът изглежда по-обещаващ. Ако се произвежда при електролиза, осъществявана с помощта на електроенергия, добита от възобновяеми енергийни източници, той е почти въглерод неутрален. Но тук проблемът е как да се съхранява. Водородът има едва ¼ от енергията на керосина при еднакъв обем, което означава, че самолетите могат да летят на дълги разстояния, натоварени предимно с водород, вместо с пътници или товари.

Това също означава, че за извършавнето на търговски полети самолетите на водород трябва да имат далеч по-големи корпуси от традиционните си събратя. Но комбинацията от обемист корпус и ниско тегло според авиационните специалисти автоматично изисква да се лети на по-голяма височина в сравнение със сегашните самолети. За съжаление технологията, която е „зелена“ на използваните в момента за полети височини, се оказва катастрофално опасна, пренесена в стратосферата. Водните пари, отделяни при горенето на водорода, близо до земята са безвредни, но на големи височини се превръщат в мощни парникови газове. Според изчисленията на Royal Commission on Environmental Pollution водородните самолети биха допринесли 13 пъти повече за засилване на парниковия ефект от своите традиционни събратя, летящи с керосин.

Но има една друга алтернатива за използване на водорода в авиацията – дирижаблите. Това, че „Хинденбург“ е първата асоциация при споменаването на дирижаблите, може да се сравни с това при всяко споменаване на круизен кораб задължително да се прави връзка с трагедията на „Титаник“. Да, преди 71 години е имало изключителна катастрофа, която е залегнала дълбоко в паметта на човечеството. Подобно на „Титаник“, „Хинденбург“ е бил по-голям и по-луксозен от всички свои предшественици, а на борда му са пътували богати и известни личности. Катастрофата е отразена от множество журналисти и новината за нея се е разпространила по целия свят.

Днес дизайна на дирижаблите е качествено подобрен, но въпреки това някои от техните недостатъци остават. В сравнение с един еърлайнер със средна скорост от 900 км/ч, дирижаблите имат максимална скорост от около 150 км/ч. При средна скорост от около 130 км/ч пътуване от Лондон до Ню Йорк би продължило 43 часа. Освен това дирижаблите са по-чувствителни към скоростта на вятъра в сравнение със самолетите, което означава повече закъснения и отложени полети.

Но пък имат едно огромно предимство: въздействието върху околната среда е почти нулево! Дори задвижвани с керосин, дирижаблите имат 80%, дори 90% по-малко вредно влияние от самолетите според изследователите от Tyndall Centre for Climate Change Research. Те са и единствените въздушни летателни средства, които могат лесно да съхраняват водород – просто може да се вгради водороден балон в балона с хелий. Това е изключителна възможност – един от проблемите на дирижаблите е, че те олекват по време на полета в резултат на изгарянето на горивото и стават по-трудни за управление. Докато в този случай, с изразходването на водорода, те ще стават по-тежки с напредването на полета. Michael Stewart от компанията World SkyCat предлага да се ползват едновременно течен и газообразен водород, за да може в продължение на полета теглото на дирижабъла да се контролира и да остава непроменено.

Дирижаблите летят много по-ниско от самолетите, обикновено на височина от около 1200 метра, където отделяните водни пари биха били почти безвредни. Задвижвани с водородни горивни клетки те биха били и почти безшумни, което означава минимално въздействие върху хората под тях. Въпреки ниските скорости, те позволяват изграждането на удобни и просторни кабини, което би правило полета с тях почти като пътуване с круизен кораб, но с двойно по-голяма скорост и при използване на една много малка част от горивото.

Има четири малки компании /http://www.zeppelinflug.de//, които се опитват да отлепят дирижаблите от земята. Повечето от съвременните дизайнери разчитат на аеродинамиката – съвременните дирижабли приличат на „дебели“ самолети с къси крила и опашки. Те са по-тежки и по-стабилни от старите и могат да се приземяват без чужда помощ. Могат да излитат от почти всякаква плоска повърхност, включително вода. Но всички те имат проблеми от финансово естество. Докато цените на въглерода са ниски, авиопревозвачите нямат никакъв интерес да инвестират в алтернативни летателни средства

Парадоксално, но една от най-важните ограничителни причини пред дирижаблите може да се окаже липсата на суровини. Освен няколкото промишлено разработени находища на хелий в Тексас, по света почти няма други с икономическа стойност. Но дори и те биха били изчерпани в рамките на 50 години при сегашните темпове на експлоатация, или дори много по-скоро, ако дирижаблите се наложат.

Ето затова George Monbiot възкликва: „Ако има Бог, то той не е зелен!“.

По материали от: www.guardian.co.uk; monbiot.com

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: дирижабли, Екология, парникови газове

  1. Тези дирижабли ми изглеждат съмнителна работа. Освен за удоволствие, като балоните, едва ли могат да пренасят хора и товари по практичен начин.

  2. Севдалина Пеева
    09 May 08
    8:51 pm

    Действително, проекти за построяване на товарни дирижабли за нуждите за американската армия са замразени.
    Но пък да се ползват за развлечение е твърде вероятно. Нещо като файтоните по Черноморието – старомодни и само за удоволствие.

  3. Нови научни данни за влиянието на горите върху климата : Блогография
    09 Nov 08
    3:18 am

    […] Ще полетят ли отново дирижаблите (2) […]

  4. umnia-53
    24 Sep 09
    10:26 pm

    Защо да отрязваме на идеята крилете? Помислете! Има вятърна но точно тук можем да използваме и слънчевата енергия.Поне сега материята и технологията са на по -добро ниво.Всичко това съчетано с по-точни изчисления може да обърне представите ни за революционен подход към дадената ни идея.Защо пък не?

  5. badkor
    14 Feb 11
    1:46 pm

    ЩЕ ПОЛЕТЯТ НЕ АМИ И ПУШЕК СЕ ДИГА 90 Т ПОЛЕЗЕН ТОВАР Е НОСЕЛ „Хинденбург“ /Hindenburg/, СМЯТАЙ АКО И СЕГА КОЛКО ЩЕ НОСЯТ НО И ДА НОСЯТ 90 ТОНА ПАК СА РЕНТАБИЛНИ НАПАРАВИ ПРОСТА СМЕТКА И ЩЕ СЕ ОБЕДИШ В РЕНТАБИЛНОСТТА ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ЕКО ЕФЕКТА ….. ПРИЛОЖЕНИЯТА ОСВЕН ТРАНСПОРТА СА БЕЗБРОЙНИ……

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>