GreenTech-BG

Българският сайт за зелени технологии

Liquid Wood – зелената алтернатива на пластмасите

September 18, 2010

Немски изобретатели са разработили нов материал, който обещава да измести вездесъщите днес пластмаси с една далеч по-устойчива и екологична алтернатива – т.нар. Liquid Wood. Търговското му наименование е Arboform. Произвежда се чрез комбиниране на лигнин (отпадък от обработката на дървесината) и натурални смоли, лен и други натурални влакна.

Arboform може да се формова във всевъзможни форми, нещо за което досега се ползваха продукти от преработката на нефта. За разлика от пластмасите, наричани често „съвременно проклятие“, т.нар. „течно дърво“ се разгражда много бързо и напълно естествено в природата.

От Arboform може да се произведе всичко, за което се сетите – от играчки и домакинси съдове до доста сложни джаджи.

“Liquid Wood” е избран от дизайнера Jorge Martí Vidal за изключителния спортен модел Mob на Toyota. Освен използването на изключително иновативния и екологичен материал, този автомобил е забележителен с още редица свои „зелени характеристики“ – той е изграден от две Möbius „ленти“, които оформят вътрешността и купето на автомобила. В оформените като цветя колела са вградени електрически мотори, електрически е и основният двигател.

По материали от:  greendiary и  tuvie

Био на автора: Севдалина Пеева:
Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: Екология, електрически автомобили, зелени продукти, Нови материали

  1. lilia
    18 Sep 10
    12:51 pm

    В тези технологии е бъдещето

  2. whiskey
    19 Sep 10
    1:59 pm

    А колко години се разгражда? Не за друго, ами като си купя Тойота Моб след 2-3 години да не ми изчезне бронята и външната обвивката на колата 😛

  3. Joro
    19 Sep 10
    5:39 pm

    whiskey,

    Като си я държиш на сухичко в гаража, няма страшно 🙂

  4. Tonchev
    20 Sep 10
    10:09 pm

    Проблемът е решим. Когато течното дървотрябва да е стабилизирано ще има подредена армировка, а когато следва да се рециклира, до се разгражда с малко енергия. Например, подходящо променливо магнитно поле с малка мощност, което да пренареди (разбърка) предварително заложените в материала магнито чувствителни армиращи влакна и по този начин да го разруши в комбинация с ифразвуково облъчване, например. Тези две въздействия не се срещат често естествено в природата и няма опасност от нежелано рпазрушаване. Ако влакната са железни, то те могат да се отделят със същото (електро) магнитно поле, като с магнитен сепаратор, и наново да се ползват дори и без рециклиране.
    Това е пример, не съм го тествал за течно дърво, но при някои биопластмаси върши работа. Важното е процесът на рециклиране да бъде нискоенергоемък, може и да не е бърз. А необходимата за този процес енергия да е от ВЕИ, която по принцип е с малка мощност, но е неизчерпаема.

  5. Гого
    21 Sep 10
    1:50 pm

    този материал е измислен отдавна-спомнете си ТРАБИ-мукавеният лъв 🙂 🙂

  6. Тази каска само на картинка изглежда хубава, но не бих си сложил такава. Интересно колко е издържлива на удари.

  7. Joro
    28 Sep 10
    8:15 am

    Еее, не е проблем да е здрава колкото сегашните на пазара, Но!!!
    Понеже е биоразградна или каквато там, трябва доста добре да се опише при какви условия е ТОЛКОВА здрава..

  8. Ангел
    28 Sep 10
    11:00 am

    Проблема с биоразградимите конструкционни материали е лесно разрешим. Спокойно може да се използват различни видове индустриална дървесина. Рано или късно трябва да измислим заместители на петролно базираните пластмаси. Бързорастящите дървесни видове са прекрасен метод. Едва ли ще са в състояние да задоволят сегашния обем на търсене на опаковки и материали, но за много дейности ще са адекватна алтернатива. А ние като потребители просто ще трябва да намалим до минимум количеството опаковки за еднократна употреба които изхвърляме.
    За много дейности естествено базираните на дърво материали са неадекватни. Така че изцяло без петролни заместители няма да минем. НО на много от местата където се използват днес пластмаси могат да се и зползват базирани на дърво, хартия или метали, рециклируеми материали. Примерно днес пластмасите все повече навлизат в автомобилостроенето. Защото било по-евтино. Ами ще караме малко по-скъпи коли направени от алуминий и стомана, вместо от пластмаса. Тъкмо по-малко ще се чупят и ще живетят по-дълго преди да отидат до автоморгите.
    Така че според мен като се отървем от консуматорската икономика изведнъж ще се окаже че много от проблемите които сме смятали за неразрешими са отпаднали от самосебеси.

  9. Драгомир
    28 Sep 10
    1:09 pm

    >Тези две въздействия не се срещат често естествено в природата
    Това ме навежда на мисълта, че подобна комбинация може да се предизвика нарочно изкуствено. Примерно в някакъв пътен участък. Така всички минали иновативни автомобили ще почнат да се разграждат в бъдеще (т.е. нямаме незабавно унищожение) и след това познайте собствениците им какви коли ще си купят в бъдеще.

    >Важното е процесът на рециклиране да бъде нискоенергоемък
    Май това не е единственото важно нещо, особено за пластмасите. При рециклирането на пластмаса, например, дори може да се произвежда енергия, т.е. тя от своя страна да изплаща рециклирането (то и по телевизията това се рекламира – колко енергия се получава, ако изхвърляте разделно). Проблемът става, като изхвърлиш директно в природата…

    >Тъкмо по-малко ще се чупят и ще живетят по-дълго преди да отидат до автоморгите.
    Има пластмаси, които дори могат да конкурират споменатите стомана и алуминий по здравина и продължителност на живот. Точно това е и проблемът им понякога – много бавно стареят и се разграждат.

    Иначе да кажа нещо и по темата. Пластмасата не е излязла от употреба, защото е евтина и с достатъчно дълъг живот. Вижте например памучните тъкани – те са много по-екологични и по-приятни за тялото. Е да, ама на пазара дрехите днес са пълни със синтетика, а чистият памук се използва рядко. Въпреки, че този памук рядко е естествен, а е синтетичен и така не се добива много по-скъпо от нефтените аналози.

  10. Tonchev
    28 Sep 10
    7:13 pm

    Биопластмаси има отдавна, но те са по-скъпи от нефтените, засега. Както и биодизелът е по-скъп от дизела, но на последния има як акциз, който го прави скъп на бензиностанцията.

  11. Истината е че трябва да понамалим изпозлването на торбички най-малко. Във всчко магазинче вече и за дреболии ти дават такава. А знаете колко години се разграждат и къде отиват накрая по бунищата.

  12. Георги Колев
    30 Sep 10
    8:13 am

    Какво стана с тоя сайт да не фалирахте.Качете някоя нова новина.

  13. Ангел
    30 Sep 10
    9:44 am

    В зависимос от дефиницията, биопластмаса и композитниматериали има в употреба хилядолетия преди синтетеичните. Въпроса е че конкретните висококачествени полимери със приложение в техниката имат малко естествени заместители. За това не вярвам някога да се постигне пълна независимост от петролните деривати. Може би в един далечен ден ще се наложи да се синтезират петролоподобни продукти от естествени материали.
    А биодизела е скъп, понеже е сравнително ново производство и не са се наложили все още по-високоефективни технологии. Като спрат да го правят от селскостопански продукти и минат на индустриално биопроизводство, цената на биодизела едва ли ще е толкова висока. За разлика от цената на обикновения дизел която в глобален план ще продължава да се покачва поради намаляване на природните запаси.

  14. Tonchev
    30 Sep 10
    11:42 am

    Биодизелът е доста старо производство.
    През 19-ти век Ото Дизел е карал една от колите си с обработено фастъчено масло, а преди това – с въглищен прах.
    Суровината за биодизела следва да се произвежда и събира, а за дизела – само да се събира. И тази разлика стига, за да са цените им близи, въпреки огромните акцизи на дизела.
    Био дизелът по дефиниция се прави от растителни масла, които се получават чрез фотосинтезата на маслодайните култури – дериват на слънчева енергия. Нефтът има същия произход (дериват на слънчева енергия)., но е готов в находищата и е евтин все още.

    А слънчевата енергия, минала през фотосинтезата и стигнала до бензиностаанцията като биодизел, не е евтино гориво, а и утежнява продоволствения проблем на планетата. По-разумно е слънчевата енергия да се преобразува директно в електрическа и да се зараждат с нея електроколи – 100% чисто
    Вижте как на .http://www.tonchev.org/ecotransportbg.html

  15. Ангел
    30 Sep 10
    12:50 pm

    Не съм съгласен. Нефта трябва да се добива от все по-негостопримени територии. Докато индустриално производство на биодизел е възможно на изключително леснодостъпни места. От гледна точка на енергийната ефективност, максималната ефективност за фотоволтаичните инсталации е 13-14%, която спада до 6-8% ако се използва малко по-евтината тънкослойна технологи

  16. Joro
    30 Sep 10
    12:59 pm

    Tonchev,

    Да, така е.. Само името е Рудолф Дизел, Ото е друг…

  17. Ангел
    30 Sep 10
    1:12 pm

    Не съм съгласен. Нефта трябва да се добива от все по-негостопримени територии. Докато индустриално производство на биодизел е възможно на изключително леснодостъпни места. От гледна точка на енергийната ефективност, максималната ефективност за фотоволтаичните инсталации е 13-14%, която спада до 6-8% ако се използва малко по-евтината тънкослойна технология. Това енергийно производство с изключитлено високи инвестиции, а поради ниската плътност на енергийните потоци има вградени високи загуби от преноса на енергия дори във вътрешната мрежа на централата. При използване на системи за акомулиране и пренос на енергията тези загуби ще скочат с колко точно пъти? Или може би никой не си е правил труда да смята тези загуби понеже ще са много лоша реклама за лобито на фотоволтаиците?
    За сравнение при индустриалното производство на биодизел теоретическия максимум на конверсия на соларната енергия в биомаса е 8-10%. Но се получава биоомаса, част от която е добив под формата на храна, а друга по-голяма част добив под формата на биодизел и не на последно място е средство за затваряне на СО2, като в допълнение процеса може да утилизира отпадъчни топлини и газове от други индустрии и да екологизира техните производства, а в това отношение няма как да го сравним със соларното енергопроизводство. А този процес е точно метод за акомулиране на енергията без загуби практически неограничено време (което не може да се каже за фотоволтаиците). Инвестициите за едно биопроизводство са далеч по-малки от тези за една фотоволтаична централа. Има твърдения според които дори за производството на един фотоволтаичен панел се изразходва повече енергия от колкото той произвежда преж целия си живот. Така че тук дори няма място за сравнение. Недостатък тук е сравнително ниския коефициент на преобразуване на акомулираната като биоодизел енергия в механична. Малко под 50% е. Но колко точно е коефициента на преобразуване на енергия в един електромобил? Ако включим и загубите от акомулаторите? Интересно дали няма ефективността да е сравнима.
    В горното ви мнение забелязвам една грешка Вие все още смятате производството на биодизел за селскостопанско производство. Със съпътстващата ниска ефективност и заемане на обработваеми площи към индустрията от производството на храни. Написах вече по-горе че от няколко години се въвеждат индустриални методи за производство на биодизел използващи микроводорасли които се отглеждат в биореактори а не на полето. В този смисъл всяка една неземеделска площ би могла да се използва за това производстрво. Възможно е дори използването на евтин енергиен източник като средство за изкуствено осветление и произвеждането на тези суровини под земята. А в едно може би не чак толкова далечно и не чак толкова светло бъдеще производството на хранителни суровини без използването на земеделски земи само за сметка на енергия е една алтернатива която е важно да съществува. Но дори и да не обръщаме внимание на тази чисто фантастична хипотеза, използването на слънчевата светлина за производство на биомаса е процес много по-изгоден от производството на ток. Особено предвид че акомулирането на енергия под формата на високоенергийни молекули е процес който еволюцията осъвършенства от милиарди години, докато акомулирането на енергия като химическа в галванични акомулатори или чрез съпътстващи процеси във водород е далеч от перфектното и е много далеч от загубите при съхранение реализирани от биосистемите. Биодизела просто си стои в резервоарите. Докато енергийните акомулатори от какъвто и да е вид се саморазреждат.

  18. ..само да не се налага да я лакирам всеки сезон 😀

  19. Tonchev
    30 Sep 10
    7:59 pm

    Жоро –
    Да. името е Рудолф

    Ангел
    Информацията за фотоволтаиците е едностранчива – говориш за фиксирани системи.От това и неточни изводи.

    Фотоволтаици с рефлектори на 3D тракери дават около 3 пъти повече електродобив, и то без да са 3 пъти по-скъпи. Виж картинки и видео на http://www.b2b.bg/solar.html

  20. Tonchev
    30 Sep 10
    8:11 pm

    Сравнявайки слънчевите деривати като биомаса и прякото използване на слънцето не само като светлина, но и като топлина е в пъти по-ефективно – виж например, снимки и видео на патентован слънчев когенератор на http://www.tonchev.org/pvtermocogeneratorvideo.html

    От 3 литра биодизел за транспортни цели максимум 1 литър върти колелата на колата – ефективност 33%.

    Ефективността на електроколите достига 85% – виж на http://microcar.ecoteck.net

    И все пак, да не забравяме, че и биодизелът има почти същите емисии на въглероден диоксид като дизела, нищо че като цяло е неутрален за природата.

  21. Tonchev
    30 Sep 10
    8:22 pm

    Когато говорим за ефективност на енерго акумулатори следва да кажем, че за супермаховиците тя е много висока – над 90% – ползват се във формула 1,. А за несъстезателни цели се ползват и пневмо и хидроакумулатоли – също с ефективност над 90% – вижте снимки и видео на http://www.b2b.bg/еcocar.html

  22. Angel
    01 Oct 10
    9:18 am

    „Ангел
    Информацията за фотоволтаиците е едностранчива – говориш за фиксирани системи.От това и неточни изводи.

    Фотоволтаици с рефлектори на 3D тракери дават около 3 пъти повече електродобив, и то без да са 3 пъти по-скъпи. Виж картинки и видео на http://www.b2b.bg/solar.html

    Тук отново има нещо което е неизяснено.
    Да говоря за фиксирани системи. При системите с тракери заради тракерите самите системи теоретически имат малко по-висока ефективност. Но самите тракери също използват енергия. И не на последно място са скъпи механични съоръжения които се чупят, а произвеждат малко енергия.
    По въпроса за системите с рефлектори сътм съгласен. Но там отиваме на още по-скъпи елементи с още по-скъпа поддръжка и използваеми само в пустините, което значи далеч от енергопотреблението и с още по-големи енергийни загуби. А ако става дума за системите използващи стандартни фотоволтаици и рефлектори, това го считам за непотвърдена информация поради простата причина че стандартните фотоволтаици са неспособни да работят при неравномерно осветление, а обкновените рефлектори за които се споменава в сайтовете не са в състояние да осигурят равномерното осветление. освен ако не се използва някъква специална микроструктурирана повръхност, която ще изисква специални грижи. Не съм на мнение че това е пътя за развитие (много грижи и поддръжка за произвеждане на малко енергия). Но и не смятам че е невъзможна технология, прост не съм я виждал.
    По въпроса за енергийната ефективностр, цитираните цифри мисля че баха за бензиновите двигатели. Дизеловите по спомен работят до около 45%.
    За електромобилите питах конкретно за сметки за вкараната от контакта през трансформатора, акомулатора и двигателя електричество, а не колко енергия трансформира електродвигателя в механична. 🙂 Не подценявайте загубите при съхранение в един акомулатор. Както и загубите при зареждане. Всеки един акомулатор само докато си стои дори частично зареден изразходва известно количество енергия. За това числото ще е доста променливо в зависимост от техническото състояние на системите, но поне идеализирани сметки някой правил ли си е труда да прави?

  23. Angel
    01 Oct 10
    9:21 am

    „Когато говорим за ефективност на енерго акумулатори следва да кажем, че за супермаховиците тя е много висока – над 90% – ползват се във формула 1,. А за несъстезателни цели се ползват и пневмо и хидроакумулатоли – също с ефективност над 90% – вижте снимки и видео на http://www.b2b.bg/еcocar.html

    И въпреки всичко това някоя от тези технологии успява ли да се доближи дори на десетина процента от ефективността на съхраняване на енергията под формата на гориво? В смисъл ефективност като съхранена енергия на еденица тегло. Защото това е критичната величина според мен при един високоефективен транспорт.

  24. Tonchev
    01 Oct 10
    10:35 am

    Да така , но е невинаги ефективно при мобилни средства и ВЕИ съоръжения. А точно там е най-необходимо

    Примерно, превръщане на кинетичната eнергия на спираща кола във водород или бензин ? без коментар !

  25. Angel
    01 Oct 10
    12:20 pm

    Във водород си е напълно възможно но не се наемам да коментирам с каква ефективност. 🙂 Започвам да си мисля че в по-далечна перспектива водорода има доста място в транспортните средства. Само да има ефективно средство за съхранението му.

  26. Tonchev
    01 Oct 10
    8:47 pm

    Бъркаш силно с времето. От три години по нашите пътища върви поне една 100% водородна кола – хонда FCX – серийна
    A сега изпитваме наша състезателна водородна кола за световно маратонско състезание , с рекуперация на спирачната енергия по хидравлично-пневматичен способ.

    Виж видео на рамата на колата на http://microcar.ecoteck.net/download.html

    Основните габарити са нормирани, съгласно регламента на състезанието. Моделът на купето показа драг коефициент около 0.2, но имаме още резерви.

  27. Angel
    03 Oct 10
    10:07 am

    Не съм имал никъкво съмнение относно колите на водород които се движат по пътищата. Още в ранните ми ученически години видях за първи път такава-модифициран москвич беше.
    Това което имам предвид за технологичните проблеми е нещо съвсем различно. Първо не знам до къде е стигнао разрешаването на проблема със съхранението на водорода. Вярно част от специалността ми е до известна степен, но въпреки това не съм се запознал. 🙁 Но въпреки това далеч не съм сигурен дали настоящите системи могад да съхраняват същата енергия на еденица тегло под формата на водород, колкото един резервоар с бензин (или керосин което за мен лично е по-интересно).
    Втория голям проблем който е свързан не толкова с наличните технологии, колкото с инфраструктурата на приложението им е свързан с производството на водорода. За момента в индустриални количества водород се произвежда чрез непълно изгаряне на рпироден газ в присъствието на вода. И въпреки това е скътп. Водорода няма да стане конкурентен като гориво никога ако не се въведат евтини методи за производство на енергия с голям капацитет (очевадно използващи концентрирани енергийни източници, а ВЕИ по дефиниция не са такива). Евентуално тук ще говорим за все още хипотетичните реактори на темоядрен синтез, които за гориво използват деутерий, който пък се получава при електролизата на вода и съответно отпадат големи количества водород и кислород като странични продукти. Също можем да коментираме и други възможности като метод за енергийно прозиводство, но основната идея е че производството на водород е изключитетлно енергоемко и за да е конкурентна концепция, то трябва да използва колкото се може по-евтини енергоизточник. А при съвременната икономика базирана на изкопаеми горива, явно първичното изгаряне на горивата е най-изгодния енергиен източник. За това смятам че водорода като гориво ще дойде на преден план като първостепенна алтернатива в транспорта в момента в който горивата престанат да са използваема алтернатива в енергетиката. И в момента в който построим наистина сериозни ядрени мощности, които да заменят използването на горива като енергиен източник в и ндустрията. А това е енергиен потребител, който мнозинството зелени поддръжници просто игнорират по неясни за мен причини.

  28. Tonchev
    03 Oct 10
    1:55 pm

    Повечето проблеми, които поставяш са решени. За Хонда FCX, например, се прави водород от метан.
    За нашите маратонски състезателни коли ползваме водородна батерия 1 kW с елмотор/и в джантите.

    Виж конструктивни чертежи на колата на http://microcar.ecoteck.net/download.html

  29. Angel
    03 Oct 10
    5:03 pm

    Е нали точно за това писах де. 🙂 Водода днес се прави от метан: Чрез непълно изгаряне на природен газ в присъствие на вода. Първо прави се от изкопаемо гориво и втори изхвърля СО2 в атмосферата още при производството му.

  30. Tonchev
    03 Oct 10
    6:31 pm

    Виж български патент от 2005 за добив на водород от ВЕИ на
    http://v3.espacenet.com/publicationDetails/biblio?DB=EPODOC&adjacent=true&locale=en_EP&FT=D&date=20070531&CC=BG&NR=109359A&KC=A

    Повече виж в книгата (3-то издание) на изобретателката:
    http://www.helikon.bg/books/242/146695_fotovoltaichni-elektrosistemi-treto-dopalneno-izdanie.html

  31. Angel
    03 Oct 10
    8:48 pm

    Наличието на патенти за производство на водород от ВЕИ няма да промени факта че ВЕИ произвеждат енергия за сметка на енергийни потоци с ниска плътност, от което идва вградената в самата концепция ниска ефективност. Като тук изключим големите ВЕЦ, но те са предмет на други дискусии.
    А за споменатата в патента фотоволтаична технология вече коментирахме каква точно е себестойността на енергията която произвеждат. При сегашните технологии няма как да е икономически ефективна. Водорода произведен от вашия патент вероятно ще е няколко порядъка по-скъп от този произведен от метан.
    Каквото и да коментираме винаги стигаме до енергийния потенциал на енергоизточниците. А вятъра с ниска скорост и слънчевата светлина няма как да създадат необходимата концентрация на енергийния поток за да са ефективни в индустрията. За захранване на малки домакинства като се използват някои трикове стават. Но за индустрията и транспорта няма как да стават.

  32. Tonchev
    04 Oct 10
    10:35 am

    Ангел
    Патетнтите чертаят бъдещето, а не скъпо и евтино, които са относителни и твърде конюнктурни категории.. Виж повече в http://www.helikon.bg/books/242/130523_novata-energetika-ch.1%3A-fotovoltaitci%2C-vetrogeneratori%2C-vodorod.html

    Метанът сега е сравнително евтин, а когато го няма ???. (спомни си преди 2 зими)

    А колко струва здравето на всички ни, увреждано от ежедневното замърсяване на София с вредните транспортни емисии, включително и от метана ?? да не говорим тук за природата !!

    Не забравяй, че все още ветроходният морски транспорт е най-евтин и не е от вчера, а от хилядолетия.

    Домакинствата могат да минат изцяло на ВЕИ и има много практически примери за това, виж на http://www.b2b.bg/intelligentplus.html

    А транспортът също може изцяло да се захранва от ВЕИ

    Виж на http://www.tonchev.org/spvmagistrali.html

  33. Ангел
    10 Oct 10
    2:23 pm

    С горното мнение категорично не мога да се съглася. И аз се занимавам професионално с наука, така че и на мен ми се налага да познавам принципите по които става научното развитие (трябва да си защитаваме професията в тази страна).
    В никакъв слъчай не е работа на науката да чертае бъдещето. Работата на науката е да дава възможности. Колкото се може повече-толкова по-добре. От там нататък икономиката избира коя точно възможност да вземе за път на развитието си. Естествено нерядко и политиката се намесва, но историята е показала че обикновено тези намеси завършват катастрофално в дългосрочен план.
    Използването на думи като колко струвало здраветно ни като защита на определени идеи лично аз го разбирам като демагогия. Този въпрос колкото и важен да е, никога не е бил фактор. И макар сам по себеси да е наложително да е фактор, прибързаното и елементарното му разглеждане от „зелените“ политически сили ни води до задънена улица. Вече написах че ще е масово самоубийство да се откажем от високоефективните производствени технологии само заради някъква, хипотетична или не толкова, вреда която те нанасят. Казях на няколко пъти но думите ми бяха игнорирани за това пак повтарям. Няма как технологично ВЕИ да се справят с вградения им недостатък да използват енергия от изключително бедни източници. Дори във много случаи използването на ВЕИ граничи с престъпление. Пак напомням за фотоволтаиците които произвеждат смешно малко енергия но за сметка на това превръщат огромни площи в почти неизползваема пустиня в която в най-добрия случай вирее само малко трева.

  34. Tonchev
    10 Oct 10
    4:11 pm

    Патентите
    Всеки си има право на собствено мнение и това е най-ценно за развитието,
    Но науката в България (и извън нея) прави малко пряко приложими патенти, защото целите им са да набират активи, включително и чрез регистрация на патенти, без значение дали се внедряват или не. Затова най-много внедрени патенти в света се правят от водещите корпорации, а не от науката. Затова тъкмо внедрените патенти чертаят бъдещето, а не невнедрените. Моите, например обикновено се реализират преди да ги защитя. Вижте някои от последните ми реализирани патенти на http://elcar.ecoteck.net/pat.html и http://www.b2b.bg/bgcar.html

    Аз също мисля, че не следва да се отказваме от високоефективни производства, Но те следва да стават по-ниско енергоемки, не заради демагогия, а заради практиката, че се масово се използват дефицитни суровини и изчерпаеми горива.

  35. Ангел
    17 Nov 10
    1:58 pm

    Че производствата ще стават по-малко енергоемки е факт. Дори исторически погледнато това си е част от същия този прогрес. Което не пречи средната консумация на енергия на човек от населението да расте с бързи темпове.
    Но виждам че си пропуснал още една дребна подробност. С изчерпване на изкопаемите горива технологиите няма да станат по-ниско енергоемки, а по-високоенергоемки. Понеже за много технологии, които сега използват директно захранване от изгаряне на гориво ще се наложи да се използва индиректно захранване чрез производство на електрически ток който да захранва процеса, или в някои случаи чрез интегриране на технологията с ядрен реактор, който да го захранва. Което ще се съгласиш че е по-скъпо от това просто да пуснеш природния газ или кокса в реактора или пеща. Така че пак опираме до нарастваща консумация на енергия, до нарастваща консумация на продукти ползващи енергия и до намаляващи запаси от горива. Изхода по дефиниция не може да дойде от нископродуктивни енергоизточници.

Добавете коментар

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>